Границата като... граница. Западен Берлин в балкански вариант.

На английски си имат много думи за "граница". Един прост преглед в речник, който дори не е хартиен, казва 1. border, borderline, boundary, frontier; Немците си имат само една, Grenze, и тя дори не е тяхна: неслучайно е близка по изговор до нашата, думата е една от малкото славянски заемки в германските езици. Те са ни дали повечко, сред които и рамо (от arm), шлем (от helm) и дузина други.

Но не това е от значение. Какво всъщност е границата? Без този път да гледам в никакви речници ще се престраша да определя границата като въображаема условна линия, разделяща две пространства. За някои наистина е въображаема, между Австрия и Германия например нейната физическа инкарнация се състои само от една табела. Все едно не преминаваш в друга държава, ами си ходиш на село на пет километра, да кажем. Почти осъществяваш Аншлус, ако ми простите нацистката терминология. Аз не съм такова дете.

Между България и Сърбия не е така, обаче. И това не е от факта (йей!), че сме в ЕС, нито дори от времето на неук-неуку-кулу-неоколеноизма, така де, времето на Тито и Тато. От 1919 двадесет и пет села по днешната сръбско-българска граница са разполовени на две. В геометрията го наричат бисекция, което не е същото като дисекция. Но за българите от тези села вероятно е било не по-малко болезнено.

Къщата ти остава в България, а нивата ти е в Сръбско. Ти и жената сте в България, но детето се е оженило и къщата се е оказала от грешната страна на новата граница. Входът на църквата е в едната държава, но олтарът и иконостасът определено са в другата. А в следствие на тази гениалност населението вече и Господ не го знае къде е. "Бисекцията" така се е отразила на някои от тези селца, че населението е намаляло над десет пъти, повечето от тях вече не съществуват на картата (защото вече никой не живее там), а някои хора от администрацията дори отричат да са съществували. Забележителен успех дори на фона на цялостния демографски блясък на Трънско, Кюстендилско, Кулско, Видинско и други северо- и югозападнали общини.

Спешните ситуации изискват бързи решения. Неволята ражда хитърпетровци, а международната общност остава в ролята на Настрадин Ходжа с пръст в устата. Четирима юначаги от едно такова разполовено село, Стрезимировци, посред нощ преместват граничните камъни, поставени от японско-британско-френско-немската гранична комисия, за да включат поне още една-две махали от селото в границите на родината, та да не останат само гробищата и някоя и друга къщурка в България. Браво.

Толкова за бисекциите. Не са само нашенски феномен. Италия и Словения си имат Гориция и Нова Горица, Унгария и Словакия се гордеят с Комаром и Комарно, Полша и Чехия се радват на Циешин и Чески Тьешин, гръчки Кипър и туречки Кипър гордо си стискат ръцете (или не?) в Никозия a.k.a. Лефкоша. В Косово сърби и албанци живеят в двете части на Косовска Митровица (не, албанците не са в "Косовска", нито сърбите в "Митровица"), за Западен и Източен Берлин няма пък да ви говоря, неслучайно е в заглавието.