Никога не съм държал особено на лукса. Нямам навика да нося часовник, не мога да свикна и с всякакви верижки, ланци, гердани, въжета от бесилка и т.н., не пуша, за да пуша пури, и не пия, за да пия Johnnie Walker Blue Label (но знам, че Red Label не е гъзария, дори не е за директна консумация, а за коктейли...) Без всякакви угризения си нося старите прашасали и продънени кецове, средата, в която живея, би била най-меко описана като "творчески хаос", а обичайната ми напитка е Кока, но не от колумбийската.Все пак има стоки на лукса, които грабват вниманието и на непретенциозни натури като моята. Особено когато са червени, лъскави и сочни като свинска пържола. И не, не говоря за Ferrari Enzo.
The Arsenal Opus. Classic Edition за £ 3,000.00 (словом: три хиляди английски лири), Icons Edition за £ 4,250.00 (словом: четири хиляди двеста и петдесет английски лири). Книжка. Книжле. 850 турбо гланцирани страници, всяка с площ половин квадратен метър, тегло над 30 килограма. Подписана от Арсен Венгер. Дебела корица с минималистичен дизайн, която крещи "тези пари ги изкарвам за два часа". Вътре: нищо неочаквано, перфектно оформление, подробна клубна история, данни за някои от най-великите играчи. По-якото са огромните old-style сепия снимки, правени с гигантски студиен фотоапарат, който са го летяли специално от Прага за фотосесията.
Но не информацията ме привлича към този хартиен паралелепипед, за чието изготвяне са отишли около четвърт гора първокласни дървета, а символизмът, излъчването. Гордостта да дадеш 10-15,000 лева за една красива тухла със знака на любимия отбор. Ако сте саудитски емир-мултимилиардер и искате да ме изненадате приятно за рождения ден, http://www.arsenalopus.com. Icons Edition, моля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар